Към днешна дата климатикът е част от ежедневието ни. Климатична система има в колите ни, в офисите ни, в магазините, в домовете ни. Уредът ни е пръв помощник в борбата с жегите и студените температури. Но колко от вас знаят каква е историята на този масово използван уред? Ето какво събрахме за вас,надяваме се да ви е интересно.
Векове наред човечеството търси максималния комфорт и опитва какви ли не методи за да държи студа и жегата извън прозорците. Римските императори борели жегите, като нареждали да бъде складиран в дворците сняг. А халифът Ал Махди се охлаждал с ледени блокове, които слугите редели в специални двойни стени на летния му дворец.
Най-примитивната охлаждаща система е изобретена от персите преди няколко хиляди години. За да се спасят от жегите, те вдигали кули върху сградите, с които улавяли въздушните течения. Движейки се надолу към вътрешността на кулата, въздухът се охлаждал и стигал изстуден помещенията. Чак през 1815 г. се споменава думата “кондиционер” (от англ. condition – състояние). Тогава французинът Жан Шабанес получава британски патент за метод за “поддържане състоянието на въздуха и регулиране на температурата в жилищата”. Пак през ХIХ век Майкъл Фарадей открива, че компресирането и втечняването на някои газове може да се използва за охлаждане на въздуха, когато втечненият газ започне да се изпарява. Но и неговото откритие остава на теория.
1902-а е рождената година на предшественика на съвременния климатик. Тогава американецът Алфред Улф проектира въздухоохлаждащи системи за Карнеги хол, Нюйоркската борса и други обществени сгради. Същата година инженер изобретателят Уилис Кериър (1876 – 1950) създава първата индустриална, задвижвана с електричество , система за вентилация и пречистване на въздуха, която контролира и влажността. Първото “работно място” на творението на Кериър е печатница в Бруклин, Ню Йорк, където то борело влагата, рушаща качествения печат. Едва по-късно започнали да гледат на изобретението на Кериър като начин за поддържане на подходяща температура: инсталирането на такава система в универсален магазин в Детройт през 1924-а се превръща в събитие.
С времето тези полезни уреди преживяват множество подобрения. Компресорите стават по-безшумни, а през 1930-а Томас Мидгли ще открие фреона, заменил опасния за здравето амоняк. До средата на 70-те фреонът все още е с ореола на безвреден, когато става ясно, че именно той руши озоновия слой. Употребата му в Европа трябва да бъде преустановена до 2014-а. Първият стаен климатик пуска General Electric през 1929-а. Скоро след това се появяват и климатиците от прозоречен тип, които и днес са най-популярни.До началото на 60-те години американските компании са в челото на иновациите, после инициативата преминава в японските инженери. През 1958-а Daikin разработват климатик, който и охлажда, и топли въздуха. Три години по-късно Toshiba стартира масовото производство на сплит системи – с външно и вътрешно тяло. 1969-а отново Daikin създават климатик мултисплит система. Съществена крачка напред са климатиците от инвенторен тип през 1981-а. Те са по-икономични, защото плавно регулират мощността на компресора до достигане на желаната температура. Следващата година се “раждат” и VRV, или многозоналните климатични системи – външните и вътрешните части, изграждащи системата, могат да бъдат раздалечени на разстояние до 100 м, което съответства на височината на 17-етажна сграда. Тази гъвкавост ги прави предпочитани в напредналите страни и най-вече в Япония, където изместват традиционните климатици.
